Опитът на Томас Блъд да задигне короната и безобразният му късмет след това
Талбот Едуардс в никакъв случай няма да забрави сутринта на 9 май 1671 г. Като мъж на 77 години той вече има своя дял военни истории, а сегашната му позиция като стопанин на Къщата с кралската корона в Лондонската кула, е извънредно виновна. Но 9 май е специфичен ден: денят, в който щерка му се омъжва. И в 7:00 часа тази заран, когато вижда младоженецът и гостите му да идват в Кулата на Мартин, където той и фамилията му живеят, тъкмо над короната, той несъмнено е един от най-радостните хора в Лондон.
Входът към Къщата с кралската корона
Начело на приближаващата се група е човек, който Едуардс познава добре, макар че са се запознали единствено няколко седмици по-рано. Един ден през април духовник на име доктор Ейлиф идва с жена си да прегледат короната и кралските бижута. Това не е нищо извънредно – на Едуардс е разрешено да взима от посетители дребна такса за привилегията да я видят. Но до момента в който посетителите преглеждат съкровището, на госпожа Ейлиф й става неприятно.
Като любезен някогашен боец, Едуардс й предлага разни питиета, главно алкохолни, и даже я предложения в жилището си, където брачната половинка и щерка му й оказват помощ да се възвърне. Тази християнска доброжелателност прави ужасно усещане на доктор Ейлиф и той се връща няколко дни по-късно с подарък – бели ръкавици за фамилията на Едуардс. Така двамата мъже си стават приятели, а това другарство довежда един ден до това Ейлиф да предложи дъщерята на Едуардс да пристане на племенника му Томас, който си търси жена.
Първоначално сватбената заран наподобява плавна. Докато всички чакат госпожа Ейлиф, свещеникът предлага на Едуардс да покаже короната на приятелите си. И по този начин, те слизат в мазето, само че щом вратата се затваря зад тях, доктор Ейлиф сграбчва стареца, хвърля му було на главата и пъха дървена запушалка в устата му, изсъсквайки, че няма да има кървища, ако стои спокоен и мирува. Едуардс обаче се съпротивлява толкова доста, че нападателят е заставен да му нанесе няколко „ невъзпитани удара по главата “ с чук.
Короната и кралските бижута
Зарязвайки скиптъра, обирджиите се пробват да избягат, до момента в който охранителите стрелят по тях. В хаоса на преследването те изпускат и кълбото и короната, а най-после хората на царя съумяват да ги заловят. В центъра на мелето е по този начин нареченият доктор Ейлиф, който обаче наподобява много необезпокоен от неуспеха си. „ Това е грациозен опит, въпреки и несполучлив! “ – означи той високо. „ Всичко беше поради короната! “
Когато водачът на крадците е изправен пред Чарлз II, същинската му идентичност е разкрита. Той не е никакъв недодялан духовник, за какъвто се показва, а мъж под името полковник Томас Блъд – роден в Ирландия авантюрист, който се бори и за двете страни в Гражданската война и взе участие в разнообразни конспирации от времето на Реставрацията. И надалеч от това да съжалява за деянието си, той наподобява неприкрито горделив от това, казвайки на стражата, че ще дава отговор лично пред краля.
Всъщност, когато Чарлз го разпитва, три дни след опита за обир, полковник Блъд изрязва силно непокаяние от стореното. Той даже споделя история, в която един път е считал да убие краля, до момента в който Чарлз плува в Темза, само че „ сърцето ми ме отклони от концепцията поради страхопочитанието, което имам към Негово величество “.
При това откровение повечето крале биха заповядали Блъд да бъде екзекутиран на място. Но това не е в стилът на Чарлз II. Веселият монарх в действителност харесва този другояче благ ирландски авантюрист и при започване на август един велможа вижда полковника да се разхожда из Уайтхол, облечен в „ нов костюм и перука “. Блъд е в „ извънредно прелестно въодушевление и даже радостен “, написа наблюдаващият. „ В последно време той се радва на свободата си “.
Две седмици по-късно Чарлз го помилва изцяло. По-късно Блъд даже става скришен сътрудник за кралската администрация. Изглежда, че проваленият опит за обир въпреки всичко съумява да даде резултати. Можем единствено да си представяме какво си е помислил Талбот Едуардс за цялата обстановка.
